За съда

Съдебният район на Районен съд - Балчик   обхваща следните населени места:
Балчик
Гурково
Кранево
Ляхово
Соколово
Храброво
Безводица
Дропла
Кремена
Оброчище
Сенокос
Царичино
Брястово
Дъбрава
КК"Албена"
Преспа
Стражица
Църква
Бобовец
Змеево
Карвуна
Рогачево
Тригорци
 

Кратка история на съда

court.png

Първите данни за съществуване на съдебна структура в гр. Балчик датират от управлението на Митхад паша, поел като управител Дунавския вилает през 1868 г., След назначаването му настъпват значителни промени в съдебното устройство на Добруджа. Съгласно Закона за устройство на съдилищата от 23.04.1869 г. във всяко добруджанско селище действал старейшински съвет, който трябвало да помирява страните при възникнали граждански спорове. В Балчишката каза действало едно казалийско съдилище, което административно принадлежало към Варненския санджак /окръг/. Казалийските съдилища действали като първа съдебна инстанция. Те решавали граждански спорове с цена на иска до 1 000 гроша и наказателни дела за престъпления, наказуеми със „запиране” от един ден до една седмица и глоба до 100 гроша. В тези случаи техните решения и присъди били окончателни, докато по-тежките дела подлежали на обжалване пред санджашкия съд. 

След Кримската война в Балчик е открит търговски съд „Тиджарет” за решаване на възникналия голям брой лихварски дела.  Турското правителство през 1871 г. спира разглеждането на делата пред Търговските съдилища в Балчик и Варна.  /Из „Докладъ до V-то обикновено народно събрание” на Министъра на правосъдието К. Стоилов, декември 1888 г. ЦДА, Ф. 242 к, оп. 1, а. е. 11, л. 170 – 171./

Районен съд – Балчик, съществува като такъв от 1880 г. С Указ № 465 от 15 август 1880  г. на Александър I  Батенберг се учредяват мирски съдилища в страната, включително в гр. Балчик. С въпросният указ на Батенберг е закрит Окръжен съд – гр. Балчик.

По данни от Държавен вестник – бр. 68/ 1892 г. районният/мирски съд в Балчик е работил през 1891 г. по общо 126 дела, докато през следващата година техният брой нараства до 2 880. Основно са разглеждани граждански дела – 118 броя за 1891 г. и 2698 броя за следващата. Останалите са наказателни дела. В края на 1892 г. несвършени са били останали 61 дела, от които 39 са граждански, а останалите – наказателни. По това  време мирови съдия в Балчик е Иван Меразов.

Местните вестници свидетелстват за значителни рокади в районния съд в началото на 20 век. По сведения на в. „Селски куриер”, бр. 33 от 21.06.1903 г. преди този момент бивш мирови съдия в Балчик е бил Стефан Стойнов. Тукашният мирови съдия Стойчев е уволнен през 1905 г. и на негово място е назначен Ил. Дишлиев, информира на 08.10.1905 г. в. „Страж”, бр. 3. През 1909 г. мировият съдия В. Дунбев напуска съда, а на негово място е назначен младия юрист Зл. Цанев, посочва в. „Куриеръ”, бр. 30, 06.09.1909 г. Следващата година Цанев е преместен на същата длъжност във Варна, а вместо него е назначен младият юрист Илия Петрушев. През 1911 г. мировият съдия на Балчик Петрушев е преместен на същата длъжност във Варна, а на негово място от Софийски окръжен съд идва Ст. Христов / в. „Куриеръ, бр. 26, 19.10.1911 г. /

През 1912 г. като адвокат пред Мирови съд – Балчик, работи Тодор Страшимиров. Той е представител на гражданския ищец в едно от големите наказателни дела - за убийство на балчиклийка от бившия й мъж.

След предаването на Южна Добруджа към Румъния с Букурещкия договор от 1913 г. мировият съд в Балчик е ликвидиран като българска структура на съдебната власт. Всички несвършени дела, съдебните преписки и книжа са предадени на III-ти Варненски мирови съдия. Тази дейност е извършена от специално изпратени от Министерството на правосъдието делегати за приемане на делата от Румънските власти. Приемането на делата от Балчишкото и Каварненското мирови съдилища е възложено на Владимир Желязков – подпредседател на Старозагорския окръжен съд. Според неговия доклад румънските съдии са отказали да му предадат дела, в които страна е Българската държава, БНБ или Земеделската банка, частни търговски дела, по които ответникът живее в България, а издаден от него запис е платим в Румъния, нотариални дела за сделки с недвижими имоти на българска територия, наказателни и други.

След това в града е формиран околийски съд с компетенции като тези в Румъния по техните Закон за околийските съдилища от 30.12.1907 г. и Закон за съдебното организиране от 10.04.1913 г. Този съд има компетенция да разглежда съдебни дела само там, където се намира седалището му. Към персонала му са включени преводач от османски и от български език. По-късно съдебната организация се изгражда по разпоредбите на Закона за организация на Нова Добруджа от 01.04.1913 г., който предвижда околийски, окръжни и мохамедански съдилища в Силистра, Тутракан, Добрич и Балчик. 

След възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България по време на първата световна война през 1916 г., с Указ № 15 от 18.06.1917 г. цар Фердинанд одобрява Временни правила за съдебното разделение на новопридобитата територия в Добруджа, Македония и Моравска България. С него се откриват мирови съдилища във всеки околийски център и се  назначава персонал, включително в Балчишка околия. Указът регламентира, че делата от Балчишка околия, подсъдни на окръжните съдилища, като първостепенен съд, са подсъдни на Варненския окръжен съд, а като втора инстанция те са подсъдни на Русенския апелативен съд. На Варненския окръжен съд като втора, касационна инстанция са подсъдни първоинстанционните дела на Балчишкия мирови съд.

След окончателното връщане на Южна Добруджа през септември 1940 г. Общото събрание на Русенския апелативен съд разглежда на 19.09.1940 г. предписание на Министерството на Правосъдието за разпределение на Южна Добруджа в съдебно отношение. То определя Добричка, Балчишка и Касъмска околии да бъдат предадени към Варненския областен съд. Саморъчно написана от тогавашния околийски съдия телеграма „донася на Почитаемото Министерство, че днес /04.10.1940 г./ е открил Балчишкия околийски съд и командированият съдебен персонал е встъпил в длъжност”. В съда са били изпратени секретар от Варненския областен съд, архивар, нотариален книговодител, писар и прислужник от Провадийския околийски съд.

С определение № 34 от 03.12.1940 г. на Общо разпоредително заседание на Варненския областен съд се формират районите на Добричкото, Балчишкото и Каварненското околийски съдилища. Това разпределение се запазва до 13.02.1941 г., когато с решение на Русенския апелативен съд се определят ведомствата на новооткрития Областен съд в Добрич и Околийският съд в гр. Балчик минава към него.

Статутът на Околийски съд – гр. Балчик, се запазва със Закона за устройство на народните съдилища, приет от Народното събрание на 04.03.1948 г. Трансформиран е в Народен съд – гр. Балчик, със Закона за устройство на народните съдилища от 1952  г.

В периода от 1952 г. до 1971 г. съдът в гр.Балчик е функционирал като Народен съд.

С конституцията на Народна Република България от 18.05.1971 г. и до момента съдът функционира като Районен съд.

  • Работното време на съдебната администрация е от 8:30 - 17:00, с физически лица от  9:00 - 17:00  без прекъсване.